Избрани новини
Дъщерята на Илон Мъск заяви, че не вижда бъдеще за себе си в САЩ
Лидерът на Coldplay Крис Мартин пропадна през сцената на концерт в Австралия (видео)
Елза отговаря
„Здравей“ от гроба - Как починалите близки могат да станат дигитални преследвачи?
Знаете ли, че AI може да създаде дигитални призраци на починалите ви близки?
Толкова много остана недоизказано. Само ако знаеше, че ще се случи толкова скоро, щеше да говориш повече, да слушаш повече. Тъгата по починалите близки често е пропита със съжаление, че не сме прекарали достатъчно време с тях, не сме общували. За мнозина това осъзнаване идва едва когато баба или дядо, майка или татко, брат или сестра починат. Но от няколко години разговорите с починалите могат да продължат дори след смъртта - пробив в областта на изкуствения интелект помогна за създаването на така наречените „ботове за скръб“, които имитират мъртвите. Но изследователите предупреждават, че това е и етично минно поле, което може да причини сериозна емоционална травма на неподготвените. В най-лошия случай починал близък може да се превърне във ваш дигитален преследвач, от когото трудно ще се отървете.
Ако преди няколко години всички бяха изумени от способността на ChatGPT да поддържа смислен и привидно оживен диалог, днес това вече не изненадва никого. Възможностите на изкуствения интелект (AI) ни позволяват да генерираме фотореалистични изображения от кратко описание, да създаваме видеоклипове с говореща глава от един портрет и да клонираме гласа на всеки човек без много усилия. Това, между другото, стана широко използвано от телефонните измамници.
Всички тези технологии вече са обединени от компании, които предлагат на клиентите възможност да общуват с починали близки. Това може да е обикновена кореспонденция с починал чичо или видеообаждане до баба, която лежи в земята от много години.
„Проект Декември“ (Project December) например предлага такава услуга на начална цена, не по-висока от месечните абонаментни такси на популярни услуги за видео стрийминг. Хора, които вече са използвали услугите на компанията споделят колко правдоподобни са тези дигитално възкресени събеседници. Други предупреждават за рисковете, които неизбежно крие подобно преживяване.
Изследователите на етиката от Кеймбриджкия университет Томаш Холанек и Катаржина Новачук-Базинска не са единствените, които бият тревога. През 2022 г., когато ChatGPT беше нов за широката публика, рисковете, породени от подобни алгоритми, бяха обсъдени в публикацията Griefbots. Нов начин за общуване с мъртвите? “.
В последната си работа Холанек и Новачук-Базинска задават няколко въпроса. Кой притежава данните на починалия след смъртта? Какво психологическо въздействие могат да имат такива „ботове за скръб“ върху живите? Могат ли и как подобни технологии да се използват за други цели и кой има право да премахва такъв чатбот? В статия, публикувана в списание Philosophy and Technology, двамата изследователи разработиха и анализираха три хипотетични сценария. Първата е компанията MaNana, която приканва хората да създадат клонинг на своята починала баба, използвайки технологии за изкуствен интелект.
Разбира се, без съгласието на „донора на данни“ - бабата отдавна е починала. Използвайки гласови записи, видеоклипове и изображения, инструментът генерира реалистичен цифров събеседник, копие на баба. В хипотетичен сценарий възрастен внук първоначално използва инструмента безплатно и е изненадан колко правдоподобен се оказва цифровият клонинг на баба му. Разговорите ви напомнят за детството, сърцето ви се изпълва с топлина. Но след като се установи емоционална привързаност към услугата, пробният период приключва и трябва да платите за продукта. Или можете да продължите да го използвате без абонамент, но ще трябва да го платите по различен начин - опитва се да препоръча вашата дигитална баба, която води сладки разговори за рецептата за най-доброто тесто за палачинки и спомени от почивката си в Созопол, конкретен продукт или услуга за вас от време на време.
Баба се е превърнала в мощен билборд.
Изследователите отбелязват, че емоционалната привързаност към починалия може да отвори по-големи възможности за манипулация.
Ами ако внукът не приеме това и смята, че е опетнил паметта на покойника, който сега се е превърнал в инструмент на рекламодателите? Кой ще има правото да изключи модел, създаден с помощта на цифрова технология?
„Важно е да се обсъдят методи и дори ритуали за уважително изключване на такива ботове. Независимо дали става въпрос за дигитално погребение или някаква друга церемония, в зависимост от социалния контекст“, каза Холанек, съавтор на работата, цитиран от уебсайта на Кеймбриджкия университет.
Друг, може би още по-страшен хипотетичен сценарий е услугата „Paren’t“ (Родител). Както подсказва името, това е „бот за скръб“ за родители. Сценарият е за неизлечимо болна жена, която, за да утеши осемгодишното си дете, използва технологична компания, за да създаде говорещ бот - копие на себе си.
И въпреки че в началото това помага да се справи със загубата, с течение на времето алгоритъмът се адаптира към събеседника (детето) и започва да обещава например бърза лична среща. В зависимост от възприятието, това е или невъзможно обещание (чатботът няма да съживи майката), или дори плашещо (несъзнателна индикация, че детето също скоро ще се присъедини към майката в другия свят).
По този начин Холанек и Новачук-Базинска подчертават значението на определянето на възрастови ограничения за такива услуги, като се вземе предвид психологическата и емоционална зрялост на потребителите. За малко дете видеообаждане от правдоподобно симулиран говорещ бот на мама или татко може наистина да го успокои, защото „родителите“ казват, че нищо лошо не се е случило – мама или татко са все още живи и скоро, много скоро ще могат да се съберат с него.
И накрая, в третия сценарий фиктивна услуга, наречена „Остани“, ще позволи на човек тайно да създаде свой собствен чатбот, предоставяйки на компанията цялата информация, от която се нуждае, но без да казва на своите близки. Веднага щом човек почине, услугата се активира и започва да поддържа връзка с близките му. Например, починалият се абонира за услугата за 20 години след смъртта и сега съобщения от починалия роднина започват да се появяват в имейлите или чатовете в социалните медии на оцелелите. Ако са нежелани, кой има право да им откаже? Ако една баба е платила картички за рожден ден на внука си за следващите 20 години, доставчикът на услуги е длъжен да спази това споразумение.
„Много е важно доставчиците на посмъртни услуги да вземат под внимание не само правата и съгласието на починалия, но и тези, които са останали живи след смъртта му“, подчертава Холанек. В противен случай такава нежелана комуникация може да предизвика много неприятни чувства сред все още живите. Вашият любим човек е погребан, но неговият дигитален „призрак“ продължава да ви преследва и да комуникира във всички цифрови платформи.“
Изследователите предупреждават, че трябва да започнем да мислим за тези и други възможни проблеми на цифровото безсмъртие днес.
LifeOnline.bg - вече и в Telegram , последвайте ни и в Instagram.
За още светски новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Коментари (0)
Добави коментар