Елза отговаря

Виновни ли са емоциите и само негативните ли такива влияят?

В художествената литература и киното популярният образ е на романтичен герой, чиято нещастна или несподелена любов е толкова силна, че убива любовника. Обикновено в такива случаи се говори за разбито сърце. Може ли това наистина да се случи или е просто красиво изображение, пише Verified.Media.

Смъртта от разбито сърце е описана от Алфред Тенисън в стихотворението "Енох Арден": завръщайки се след десетгодишно отсъствие, съпругът научава, че съпругата му, която го е смятала за мъртъв, живее с неговия съперник и умира от разбито сърце. Темата за смъртта от любов се играе и във филма „Тетрадката“: осъзнавайки, че жена му умира, главният герой ляга с нея и умира в съня си. Такива случаи са описани и в реалния живот: през 2022 г. учителката Ирма Гарсия е убита при престрелка в Тексас, а няколко дни по-късно съпругът й Джо Гарсия почина от инфаркт. Тогава медиите писаха специално за разбитото сърце на съпруга, който е загубил жена си.

Като начало трябва да се отбележи, че по-нататък в текста фразата „смърт от разбито сърце“ се използва в преносен смисъл, приет в ежедневната реч. Не говорим за това, че след аутопсията патологът ще посочи „разбито сърце“ като причина за смъртта. Също така не разглеждаме ситуации, в които след като е преживял трагедия, човек се самоубива или прибягва до саморазрушително поведение (например започва да злоупотребява с алкохол или психоактивни вещества). Интересуваме се само от това дали емоционалното преживяване може да бъде толкова силно, че да промени физически функционирането на сърдечния мускул и по този начин да доведе до смърт „от разбито сърце“.

Може да изглежда, че тази фразеологична единица може да бъде заменена с една дума - „стрес“. Но не е така. Терминът „стрес“ е въведен в научен оборот през 1936 г. от канадския ендокринолог Ханс Селие,  определяйки  го като „неспецифичен отговор на тялото на всяко изискване, което му се отправя“. Той обяснява: 

Запомнете симптомите и останете живи: Основните признаци на хипертония, на които трябва да обърнете внимание!

„Всяко искане, представено на тялото, е в някакъв смисъл оригинално или специфично. В студа треперим, за да отделим повече топлина, а кръвоносните съдове в кожата се свиват, намалявайки загубата на топлина от повърхността на тялото. На слънце се потим, а изпарението на потта ни охлажда. Ако ядем твърде много захар и кръвните ни нива се покачат над нормалното, отделяме част и изгаряме останалото, така че нивата на кръвната ни захар да се нормализират.

Всички тези реакции са специфични, т.е. отговорът зависи от стимула. Стресът предизвиква неспецифична реакция. Селие дава пример: майка, която научава, че единственият й син е убит във войната, преживява стрес. Откривайки 20 години по-късно, че информацията е грешна и синът й е жив, тя също ще изпита стрес. Въпреки че стимулите са противоположни (тъга - радост), реакцията на тялото вероятно ще бъде подобна, тоест реакцията е неспецифична. 

Стресът  обикновено  се разделя на физически (глад, студ, травма и др.) и емоционален (не само новината за убития син, но и например продължителна самота). По-нататък в този текст стресът ще се разбира като емоционален, а не като физически стрес. 

Не всеки стрес се отразява негативно на организма. Селие смята както напрегнатата игра на шах, така и страстната прегръдка с любим човек за стресови фактори (т.е. фактори, които причиняват стрес). По този начин стресът е единствено реакция на нашето тяло (предимно на хормонално ниво), а не значително отрицателно външно влияние. 

През 1991 г. японският кардиолог Хикару Сато  описва  характерните промени в миокарда, които настъпват поради силен стрес. С тази патология върхът на лявата камера се разширява значително. Японският учен видял в това прилика със специална саксия за улов на октоподи Такоцубо и така нарекъл новия синдром.

В прединфарктно състояние – Кевин Спейси е приет в болница!

Сато смята, че тези промени са причинени от увреждане на миоцитите - мускулни клетки, които съставляват по-голямата част от сърдечния мускул. В рамките на десет години след откриването на новата патология Сато и колегите му описват още няколко подобни случая. Всички те се развиват като отговор на силни преживявания и засягат предимно възрастни жени. Като извадил болничните досиета и получил достъп до архива със сърдечни изображения, Сато открива, че пациенти с подобни промени са били наблюдавани в болницата и преди. Така първият документиран случай се счита за пациент, приет в болница в Хирошима през 1983 г. След две седмици терапия той е изписан с подобрение, но какво е причинило развитието на патологията и как се е протекъл животът му след това, не е известно.

През 1997 г. френски лекари описват два случая на кардиомиопатия Такоцубо. Първо: 70-годишна жена, която преди това не е страдала от сърдечни патологии, е приета в болницата няколко часа след смъртта на съпруга си. Второ: 50-годишна жена, също без анамнеза за сърдечни патологии, е хоспитализирана няколко часа след като синът й се самоубива. Учените  отбелязват  уникалността на тези случаи - преди това само животни показваха увреждане на миокарда в отговор на рязко освобождаване на невротрансмитери (адреналин, норепинефрин, допамин). Очевидно френски специалисти, които не са запознати с японските публикации за кардиомиопатия Такоцубо, са дали друго име на патологията: стресова кардиомиопатия при човека.

Както Сато, така и френските експерти обвиниха развитието на синдрома на освобождаването на невротрансмитери, предимно адреналин. Подобна хипотеза обаче не обяснява защо един човек, след като получи трагична новина, се озовава в болница с инфаркт, докато друг може да погребе близки един след друг и да остане физически здрав. 

Как, кога, с какво и колко: Азбуката на приема на витамини?

Швейцарски учени се опитват да хвърлят светлина върху механизмите на развитие на синдрома на Такоцубо в проучване от 2019 г. Те набират 15 души, които преди това са били диагностицирани със синдрома, и 39 здрави доброволци със същите социално-демографски характеристики. Всички субекти са поставени в скенер за ЯМР, който записа мозъчната им активност. Оказва се, че оцелелите от синдрома на Такоцубо имат значително по-малка свързаност между зоните на мозъка, отговорни за контролирането на емоциите, и зоните, отговорни за физиологичните реакции.

„Емоциите се формират в мозъка, така че е възможно болестта да се формира в мозъка. И тогава мозъкът изпраща подходящи сигнали до сърцето“,  казва  Елена Гарди, съавтор на изследването. Не е известно обаче дали тези хора са имали същите отслабени връзки преди да се развие синдромът на Такоцубо или, напротив, това е причината за промените в мозъка. Дана Доусън от British Heart Foundation  казва : „Тези наблюдения потвърждават нашите дългогодишни предположения за специалната роля на връзката между мозъка и сърцето при формирането на кардиомиопатия Такоцубо.“

Изследователите също така посочиха във всеки случай какво е причинило на доброволците, включени в проучването, да развият синдром на разбито сърце, както и нивото на тропонин в телата им (индикатор за увреждане на сърдечния мускул - колкото по-високо е, толкова повече тъкан е засегната).

Най-високите нива са демонстрирани от пациент, чието „сърце се разбило” поради кавга със съсед. На второ място са трима души, които са се сблъскали с неприятности в работата - кавга с шефа, притеснения и уволнение. По-малко сърдечна тъкан е увредена при пациент, ухапан от куче. Смъртта на близките и диагностицирането им с рак имат най-малко разрушителен ефект върху сърцето. Човек може предпазливо да предположи, че някои хора са по-предразположени да реагират прекалено на незначителни стимули.

Какво се случва с тялото, когато постите?

Тази хипотеза пасва добре на факта, че радостните събития също могат  да доведат до синдром на разбито сърце. Има малко такива жертви при само 4% от всички диагностицирани със синдром на Такоцубо, не е открита разлика нито в симптомите, нито в вероятните усложнения. Сърцата на жертвите са били разбити от рождени дни, сватби, неочаквани посещения на приятели и роднини, победи на любимия им спортен отбор и дори завръщането на значими хора след командировка или ваканция. „Въпреки различното си естество, щастливите и тъжните житейски събития влияят на телата ни по сходен начин и в крайна сметка причиняват синдрома на Такоцубо“,  заключават учените  .

Въпреки че патологията е описана сравнително наскоро, разпространението на кардиомиопатията Такоцубо сред другите остри сърдечно-съдови патологии е относително високо, приблизително  6%. В същото време  вероятността  от смърт поради синдром на разбито сърце е изключително ниска: вътреболничната смъртност, според най-песимистичните оценки, не надвишава 8%, а рискът от рецидив е 10%. За сравнение, почти 19% от пациентите с диагноза инфаркт на миокарда умират в болница.

Така художественият образ на разбито сърце доказан в научна медицина се превръща в название на много реален синдром, причинен от реакция на различни преживявания - както тъжни, така и радостни.

Учените все още не са установили точния механизъм за развитие на патологията, но е доказано, че при някои хора невротрансмитерите силно увреждат сърдечния мускул. И въпреки че като цяло вероятността от смърт със синдрома на Такоцубо не е изключена, повечето пациенти все още се възстановяват.

Менопаузата не е смъртна присъда: как да я разпознаем и да помогнем на тялото си да се справи с промените?

LifeOnline.bg - вече и в Telegram , последвайте ни и в  Instagram. 

За още светски новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК